Симптомите на стреса

Стресът е навсякъде около нас, но дали е и в нас? Почти всеки човек страда от стрес, но повечето дори не го забелязват, тъй като всеки го изпитва по-различен начин. Стресът може да засегне всички аспекти на живота, включително и вашите емоции, поведение, концентрация, дори физическото здраве. Дори и кратковременният стрес може да е причина за влошаване на здравословното състояние.

Той може да повлияе мигновено, но може да се натрупва, причинявайки сериозни здравословни проблеми в последствие. Симптомите на стреса могат да се проявят като симптомите на някое друго заболяване или обратното - може да объркате симптомите на конкретно заболяване с тези на стреса. Така че е важно да ги обсъдите с личния ви лекар.

Предупредителните сигнали се различават много при различните хора - могат да са видими или незабележими, с краткотраен или дългосрочен ефект. Повечето хора имат свой индивидуален начин за реакция на стреса, нещо като личен „пръстов отпечатък“. Симптомите на стреса могат да бъдат:

• Ранни сигнали и симптоми – главоболие, язва, потребност от по-продължителен сън, внезапна загуба на тегло, липса на координация, нервно и бързо говорене.
• Физически сигнали
• Емоционални сигнали
• Когнитивни сигнали – прекалена заетост, липса на внимание при изпълнение на детайлите или при разглеждане на даден проблем, неорганизирана мисъл;
• Поведенчески сигнали – повишено тютюнопушене, недостатъчно или твърде много хранене, нетърпение, нервен смях, враждебност;

Изпитвате ли някои от тези симптоми?

Според изследвания всяка седмица 112 млн. души приемат някакъв вид лекарство за симптомите, свързани със стреса. Почти всяка телесна система или част от тялото е засегната от стреса. Той играе роля и при усилването на симптоми с широко многообразие от други разстройства и болести.

Мускулите са основната цел за стреса – свиват се и стават напрегнати. Създаденото мускулно напрежение влияе върху нервите, кръвоносните съдове, органите, кожата и костите. Хроничното мускулно напрежение води до многобройни заболявания и разстройства, включващи мускулните спазми, схващания, болки, треперене.

Стресът може да играе роля и върху болестите, свързани с циркулацията на кръвта – коронарна болест на сърцето, внезапна сърдечна смърт и инсулти, тъй като той може да повиши кръвното налягане, да стесни кръвоносните съдове, да повиши нивото на холестерола, да ускори аритмията и да повиши скоростта на съсирване на кръвта. Днес стресът се смята за основен рисков фактор за сърдечните болести, наравно с пушенето, затлъстяването и липсата на упражнения.

Стомашно-чревната система може да бъде тест за това колко стрес изпитвате - той въздейства върху секрецията на киселини в стомаха и може да забърза/забави процеса на перисталтиката, като допринася и за гастроезофагеален рефлукс и може да играе роля в изострянето на синдрома на раздразнените черва и колити.

Психоневроимунологията, изучаваща взаимоотношенията между настроенията, емоционалните състояния, нивата на хормони и промените в нервната и имунната система, има все повече доказателства за влиянието на стреса върху имунната система. Той влияе върху изострянето на разстройствата.

Разпознаването на симптомите на стреса – явни или скрити е въпрос на знание и умение за самонаблюдение. Във всички случаи, вземането на превантивни мерки е от съществено значение за навременно туширане на неговото негативно влияние, предотвратяването на редица болести и подобряването на качеството на живот. За целта, следете редовно нашата рубрика „Стресът и здравето“.